Шипка-екскурзии
Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов.[1][2] Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.
Шипка-екскурзии
Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов.[1][2] Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.
Шипка-екскурзии
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3-7 (15-19) юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Св. Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят от 21 до 26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.